Учените са променили гените на мишка, така че да може да ражда цяло котило с бебета мишки без да се нуждае от баща.
Не, това не е история от Библията. Това е просто последният пример за партеногенеза, термин, използван за описване на размножаването от неоплодени яйца.
Четете всички последни блиц новини тук!
Група изследователи успяха да променят гените на ембриони на неоплодени мишки, така че да могат да създават потомство без мъжка семенна течност. Това стана ясвно от проучване, публикувано в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences.
След това екипът прехвърли ембрионите в женски мишки, които раждат котила. Учените успешно отгледаха една от партеногенетичните мишки до зряла възраст. Новото създание се размножи с друга мишка, за да създаде повече потомство. Така те създадоха странно мише доказателство за концепцията, с други думи, за радикално променен модел на възпроизвеждане.
Предишни изследвания показват, че повечето от клетките при бозайници правят копия на гени от двамата родители, но някои не го правят, вместо това взимат гени само от майката или бащата.
За какво може да са полезни новите мишки без баща?
Макар и да изглежда чудотворно, партеногенезата често се среща в природата. Например някои видове жаби и саламандри могат да се размножават без мъжки като в „Джурасик парк“.
Въпреки това, не са известни случаи това явление, да се среща при бозайници в дивата природа. Сега учените се надяват, че работата може да бъде основа за създаване на нови лечения за безплодие, както и „възможности в селското стопанство, изследванията и медицината“, се казва в проучването.
Имайте предвид, че това все още е сравнително ново изследване. В крайна сметка екипът успя да отгледа само една от мишките до зряла възраст. Те все още не разбират напълно как точно генната промяна може да е повлияла на бебетата мишки.
Изследователите предполагат, че партеногенезата при бозайници е постижима, въпреки че признават, че е необходима много повече работа, преди да може да се използва в реални приложения.
Въпреки всичко изследването прави доста голяма стъпка напред в разбирането на партеногенезата и нейния потенциал за човешки девствени раждания.