НАСА смята, че може да е открила признаци на живот на Марс, след като нейният роувър Curiosity откри някои вълнуващи доказателства.

Ново изследване установи, че събраните от марсохода скали съдържат органичен въглерод, който може да дойде от буболечки, които преди са живели на Марс.

Космическата агенция анализира седиментите от шест места, които роувърът е изследвал, включително открита скала. Предполага се, че пробите биха могли да имат „биологична основа“ и да приличат на вкаменени останки от микробен живот в Австралия, които датират отпреди 2,7 милиарда години.

Въглеродът има два стабилни изотопа – 12 и 13 – и количествата от тях дават представа за неговия произход.

Професор Кристофър Хаус, водещ автор на изследването от Penn State University в САЩ, обясни: „Пробите с въглерод 13 приличат на проби от Австралия, взети от седимент, който е на възраст 2,7 милиарда години. ‘

Тези проби са причинени от биологична активност, когато метанът е бил консумиран от древни микроби. Но не можем непременно да кажем това за Марс, защото това е планета, която може да се е образувала от различни материали и процеси спрямо Земята.

Имало ли е живот на Марс?

На Земята това би означавало, че стари микроби са консумирали микробно произведен метан. Метанът е най-простата органична молекула и присъства в атмосферата на Марс.

На древен Марс това означава, че големи струи метан биха могли да се отделят от подземните повърхности, където производството би било енергийно благоприятно.

След това освободеният метан ще бъде или консумиран от микроби, или ще реагира с ултравиолетова светлина, преди да бъде отложен директно върху повърхността.

Фокусът на изследването е около кратера Гейл. За него се смята, че е дълбоко езеро на 3,5 милиарда години. Останките съдържат сложни органични молекули, които са ключови суровини за живота, какъвто го познаваме.

Хаус обясни следното. „Количествата въглерод 12 и въглерод 13 в нашата слънчева система са количествата, които са съществували при формирането на слънчевата система. И двете съществуват във всичко. Въглерод 12 реагира по-бързо от въглерод 13, разглеждането на относителните количества на всеки в пробите може да разкрие въглеродния цикъл.

Curiosity нагрява пробите, за да отдели всички химикали. Сканирането показва, че някои от тях са бедни на въглерод 13, докато други са обогатени.

Има и други теории. Това може да е, включително облак космически прах или може би ултравиолетова радиация, която разгражда въглеродния диоксид.

„И трите сценария са нетрадиционни – за разлика от обичайните процеси на Земята“, заключи Хаус.