Степента на консумация на антибиотици е нараснала с 46 процента след 2000 г. Това стана ясно от констатациите, които също предполагат липса на достъп до лечение в някои области.

Глобалните нива на консумация на антибиотици са се увеличили с 46 процента през последните две десетилетия, според първото проучване, предоставящо надлъжни оценки за консумацията на антибиотици при хора. То обхваща 204 страни от 2000 до 2018 г. и е публикувано в Lancet Planetary Health в от Глобалното изследване за антимикробната резистентност (GRAM).

Прекомерната и неподходяща употреба на антибиотици е важен двигател на резистентните към лекарства инфекции, но данните за консумацията на антибиотици са оскъдни. GRAM включва изследователи от Университета в Оксфорд, Изследователското звено за тропическа медицина и Института за оценка на здравето (IHME).

Нов подход

Те използват нов подход, комбиниращ техники за статистическо моделиране, който използва множество източници на данни. Направени са мащабни проучвания на домакинствата в страни с ниски и средни доходи. Данните за продажбите на фармацевтични продукти и данните за консумацията на антибиотици са от Световната здравна организация и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията (ECDC).

Проучването предоставя сравнителен анализ на общата консумация на антибиотици при хората в световен мащаб, изразена в дневни дози на 1000 души от населението на ден. Това се равнява на дела на хората, получаващи антибиотици за един ден (на всеки един ден от тази година) в дадена страна.

„Разбирането на моделите на глобалната консумация на антибиотици може да ни помогне да се справим с редица предизвикателства за общественото здраве. Например – от борбата с резистентните към лекарства инфекции до осигуряването на достъп до основно лечение“.

Това каза д-р Ани Браун, специалист по данни и първият автор на изследването. .

Консумация на антибиотици – основните констатации:

• Високи нива на консумация на антибиотици се наблюдават в Северна Америка, Европа и Близкия изток. Те контрастират с много ниските нива на консумация в Африка на юг от Сахара и части от Югоизточна Азия.
• Общата консумация показва почти десетократна вариация между страните.
• Между 2000 и 2018 г. глобалната консумация се е увеличила с 46%.
• В страните с високи доходи нивата на потребление остават стабилни между 2000 и 2018 г.
• В страните с ниски и средни доходи се наблюдава увеличение от 76% между 2000 г. и 2018 г.
• Най-голямо увеличение в нивата на консумация на антибиотици се наблюдава в региона на Северна Африка и Близкия изток (111% увеличение) и Южна Азия (116%).
• Големи вариации в съотношението на класовете антибиотици, използвани в различни географски контексти.
• Най-високите нива на широкоспектърна консумация на пеницилин са наблюдавани в региони с високи доходи, а най-ниските в Южна Азия.
• В Южна Азия нивата на консумация на флуорохинолони са се увеличили 1,8 пъти и за цефалоспорини от трето поколение 37 пъти през периода на изследването.

„Наложително е да се ограничи ненужното търсене на антибиотици. Може да борим антимикробната резистентност чрез подобряване на питейната вода и канализацията; покритието с ваксини и наличието на бързи диагностични тестове. Същевременно трябва да се увеличи достъпът и управлението на антибиотици, когато и където са необходими.