Климатът и covid-19 оскъпяват храната. Храната може да се увеличи драстично поради нарастващите цени на зърното, царевицата и пшеницата. Което ще нанесе допълнителен удар на гражданите на Балканския регион. Последиците от койотичната криза донесоха нови тенденции на световните пазари. Които повлияха на растежа на цените на пшеницата.
Според данните на Пазарната информационна система в земеделието на Хърватия цената на пшеницата на нивото на Европейския съюз през май миналата година е била 187,64 евро за тон. А тази година през същия месец е 222,06 евро. В Хърватия през този период стойността на тази зърнена култура се е увеличила от 163,99 на 199,29 евро на тон. Цената на царевицата за същия период в ЕС се е увеличила от 165,64 на 241,55 евро. А в Хърватия от 143,06 на 196,54 евро на тон.
Въпреки високите цени на фуражите, хърватските фермери са изправени пред конкуренция от вносното месо, мляко и месни продукти, което допълнително влошава финансовото състояние на земеделските субекти. Настоящата ситуация налага необходимостта от намеса от страна на правителството на Република Хърватия. Предупреждават от Хърватската земеделска камара.
– През 2021 г. ще има голямо увеличение на цените на зърнените култури и маслодайните семена и това ще има отрицателен ефект върху растежа на цените на фуражите, докато концентратите имат същата цена, заради климатът. По този начин храната за добитъка става значително по-скъпа – казва земеделският консултант Звездана Блажич за „Slobodna Dalmacija“.
Допълнителните прогнози за движението на цените на световния пазар на храни зависят от нивото на запасите от пшеница, царевица и соя в САЩ. Както и очакванията за тазгодишната световна реколта, която за сезон 2021/2021 се оценява рекордно добиви от 2,224 милиарда тони. В допълнение към американските резерви, важен фактор е силата на китайския внос, която влияе върху световните цени. Китайският сектор за свиневъдство се възстановява, но има нови случаи на чума по свинете, което може да намали производството на свинско месо.
В допълнение към глобалните рискове, хърватските фермери са изложени на тежки климатични промени. Тази година поради специфичните метеорологични условия вегетацията на селскостопанските култури се забави в сравнение с предходните години. Поради засушаванията се очаква значителен спад на добивите в сравнение с предходните две години, които бяха рекордни. Това означава, че повишаването на цената на зърнените култури неизбежно ще доведе до повишаване на световните цени на месото и месните продукти и млечните продукти. Засега няма промени в цените поради предишни излишъци в ЕС.
