Екип от астрономи е открил 25 мистериозни радиосигнали от дълбините на Вселената. Тези бързи радиоизбухвания (FRB) представляват изключително мощни импулси от радиовълни, повтарящи се в сложни модели.
Астрономите са наблюдавали повтарящите се радиоизбухвания в данните, събрани между 2019 и 2021 г. от радиообсерваторията Canadian Hydrogen Intensity Mapping Experiment (CHIME) в Британска Колумбия, Канада.
Четете всички блиц новини тук.
Откакто през 2007 г. беше засечен първият такъв радиосигнал, астрономите се опитват да вникнат в същността на мистериозното явление. Към днешна дата можем само да предполагаме защо се появяват. Някои твърдят, че източникът може да са пулсари, които са силно магнитно заредени неутронни звезди.
Новите данни вероятно само ще задълбочат мистерията в краткосрочен план. Но може би ще ни приближат до отговора.
Какви са източниците на тези мистериозни радиосигнали?
Използвайки алгоритъм, Зиги Плюнис, постдокторант в Университета в Торонто и водещ автор на статия, която все още не е рецензирана, и колегите му откриват 25 нови повтарящи се източника. За целта разглеждат предварително създаден примерен каталог на радиоизбухвания, който съдържа повече от 500 събития, засечени от CHIME.
Според Universe Today досега е установено, че само 29 от 1000 открити досега радиоизбухвания са повтарящи се. Това означава, че новите данни могат почти да удвоят броя на известните повтарящи се радиоизбухвания.
„Когато внимателно преброим всички наши бързи радиоизбухвания и източниците, които се повтарят, установяваме, че само около 2,6 % от всички открити бързи радиоизбухвания се повтарят“, казва Плеунис пред изданието. „За много от новите източници открихме само няколко избухвания, което прави източниците доста неактивни. Почти толкова неактивни, колкото източниците, които сме видели само веднъж.“
„Възможно е всички източници на бързи радиоизбухвания в крайна сметка да се повтарят, но много източници да не са много активни“, добави той.
Много от тези повтарящи се модели все още се оказват изключително трудни за класифициране, което ги прави още по-неуловими.
Но тъй като изключително големи радиотелескопи се строят, например обсерваторията Square Kilometer Array в Австралия, може би най-накрая ще получим някои отговори.
