Нов доклад за климата предупреждава за катастрофални климатични промени породени от топенето на огромната ледена покривка на Гренландия. Новото проучване е проведено от изследователи на климата от университета в Лийдс, Обединеното кралство. Проучването установява, че през последните 30 години в резултат на изменението на климата някога замръзналата страна е претърпяла опустошителна загуба на лед. Ако топенето продължи с пълна сила, територията ще става все по-зелена – да, както е и името ѝ.

В интервю за Си Ен Ен, посветено на новия доклад, топ ученият Бил Най посочва, че „хората са загрижени за този проблем с леда на Гренландия от десетилетия“ – и въпреки че сега светът обръща повече внимание от всякога, проблемът само се е влошил.

Катастрофални климатични промени в Европа без Гълфстрийм

Освен газовете, отделяни от топенето на вечната замръзналост, Най каза, че има още два „големи, големи проблема“ с размразяването на Гренландия. Първият е, че то води до повишаване на морското равнище и застрашава нашите брегове. А вторият е, че се нарушава естествената циркулация на океана.

По-конкретно, както допълва преподавателят по природни науки, сладката вода, която се влива в океана от разтопената ледена покривка, може да наруши значително соленото течение Гълфстрийм. Наред с други неща, циркулацията на потока по посока на часовниковата стрелка „поддържа топлината в Европа“, а когато тя се наруши, това може да се отрази и на климата в Европа.

Миналата година друга оценка, този път на Междуправителствения комитет по изменение на климата към ООН, предупреди, че Гълфстрийм може да се срине още през 2025 г. , което може да доведе до понижаване на температурите на европейския континент с 10-15 градуса.

Надежда или работа?

„Това се случва“, казва Най. „Случва се все по-бързо и по-бързо. . . тъй като губим лед, губим слънчевата светлина, която се отразява в космоса, което кара нещата да се затоплят все по-бързо.“

Топенето на ледената покривка на Гренландия, разбира се, е „много тревожно“, но ученият заяви, че все още има надежда за бъдещето – особено ако продължаваме да предприемаме действия по отношение на изменението на климата и гласуваме за кандидати, които вярват в него и настояват за екологични политики. Най се позова на последните научни аргументи, според които „всъщност няма повратна точка“ за изменението на климата и че вместо това трябва да се съсредоточим върху усилията за смекчаване на последиците.

„Няма нещо като щракване, при което всичко да отиде по дяволите, а вместо това просто ще става все по-зле и по-зле и по-зле“, каза той. „И това влошаване ще се ускори, така че колкото по-скоро се захванем за работа, толкова по-добре. „