Древни кости от мексикански скален заслон сочат, че хората са пристигали в Америка по-рано, отколкото се предполагаше до момента.
Хората може би са обитавали мястото, което днес е южно Мексико, изненадващо рано. Изследователите предполагат – между 33 448 и 28 279 години.
Последните доказателства идват от животински кости. Биологичният антрополог и археолог Андрю Сомървил и двама мексикански колеги ги откриват и съхраняват в лаборатория в Мексико Сити. Костите са били изкопани през 60-те години на миналия век в скален заслон, наречен Coxcatlan Cave.
Радиовъглеродните анализи на шест заешки кости от най-дълбоката част на заслона отчетоха неочаквано стари показания. Това съобщават изследователите онлайн на 19 май в Латинска Америка. Изследваната утайка също съдържа натрошени и остри камъни, считани са за инструменти.
Хората са живели в пещерата преди около 30 000 години
По-високите седиментни слоеве дават по-ясни примери за каменни сечива и други остатъци от човешка дейност. Те са датирани на близо 9 900 години. Държавният университет на Айова първоначално подозира, че заешките кости от най-дълбокия пласт в утайката са на възраст около 12 000 години. Но анализите разкриха, че те са много по-възрастни, намеквайки, че хората са живели в пещерата преди около 30 000 години.
Следва да се определи дали други животински кости от древната утайка показват следи от разрязване или следи от готвене. Също така трябва да се намерят и проучат възможните каменни инструменти от същата утайка.
Въз основа на допълнителни радиовъглеродни анализи и сравнения с находки от каменни инструменти от други мексикански обекти, се подозира, че е имало активност в пещерата Coxcatlan също преди 13 500 и 9 900 години. Регионалните източници на храна и вода може да са намалели, когато последният ледников период достигна своя връх между 26 000 и 19 000 години, което е накарало най-ранните заселници да напуснат и да се преместят, докато условията се подобрят.
