Тайната на безсмъртието може да се крие в медуза, по-малка от човешки нокът. Ето защо учените прекараха последните няколко десетилетия в опити да разкрият тайните на Turritopsis dohrnii, по-често наричана безсмъртна медуза.

Четете всички блиц новини от България и света тук.

Този месец изследователи от Университета в Овиедо, Испания, публикуваха ново изследване, което може би ще помогне за разгадаването на тази тайна. Накратко, изглежда, че безсмъртните медузи имат два пъти повече копия на гени, свързани с възстановяване и защита, отколкото смъртната им братовчедка – пурпурната медуза, известна като Turritopsis rubra.

„Въпреки че стареенето засяга повечето живи организми, хидрозоята Turritopsis dohrnii е единственият вид, способен да се подмладява многократно след полово размножаване, ставайки биологично безсмъртна“, пишат авторите в статията. „Идентифицирахме варианти и разширения на гени, свързани с репликацията, поправката на ДНК, поддържането на теломерите, редокс средата, популацията на стволовите клетки и междуклетъчната комуникация.“

Възстановяването на ДНК и теломерите са особено важни за животинките. Когато времената са трудни или медузата гладува, тя поглъща отново собствените си пипала и потъва на морското дъно. След това започва да прави свои деца медузи, които в крайна сметка се превръщат във възрастни медузи.

Теломерите на медузите действат като малки ДНК шапки, предпазвайки краищата на хромозомните нишки по време на размножаването им. Обикновено теломерите се скъсяват и се „изчерпват“ по време на този процес, но случаят с Turritopsis dohrnii не е такъв.

Възможно ли е малката медуза да е ключът към тайната на безсмъртието?

Лесно е да завиждаме на безсмъртните медузи, но е също толкова важно да внимаваме какво си пожелаваме. Все още не знаем как Turritopsis dohrnii редактира клетките си толкова лесно. А на семантично и философско ниво не е ясно дали получените бебета медузи са един и същ индивид или не.

Все пак изследователите имат основание да се вълнуват. Един видеоклип в интернет за този специален вид описва как научаването на това как да се заменят мозъчни клетки например може да разкрие нови начини за лечение на болести, които хората все още не са в състояние да лекуват, като Паркинсон или Алцхаймер.

В изявление авторът на изследването и професор от Университета в Овиедо потвърждава, че екипът се надява да открие как да помогне на хората да живеят по-дълго.

„Надяваме се, че благодарение на тези знания ще намерим по-добри отговори на многобройните болести, свързани със стареенето, които ни връхлитат днес“, каза Карлос Лопес-Отин.