Революция в кухнята и опазването на климата с маслото на бъдещето

Каква би била кухнята по света без истинско масло? Това не е само хипотеза или възхвала на кремообразната мазнина. Огромното въздействие на млекопроизводството (и животновъдството) върху околната среда означава, че трябва сериозно да се замислим за мястото на любимите ни храни в едно по-съзнателно за климата бъдеще. И поради тази дилема американски стартъп, наречен Savor, твърди, че има съблазнително решение за опазването на климата. Маслото на бъдещето, което звучи почти прекалено добре, за да е истина. Това е продукт, подобен на масло, който се произвежда от самия CO2, който нагрява нашата планета.

Всички последни новини четете тук.

„В нашия специфичен процес няма никаква биология“, казва главният технологичен директор на Savor Катлийн Александър пред изданието New Scientist.

Не липсват заместители на маслото, но малко от тях могат да претендират, че се борят с изменението на климата. Savor казва, че използва нефтохимичен процес, наречен синтез на Фишер-Тропш, за да превърне в крайна сметка неща като въглероден диоксид, метан и въглища във въглеводороди. Тези въглеводороди на свой ред могат да бъдат обогатени с кислород, за да се получат мастни киселини и след това мазнини. Оттам, обяснява Александър пред изданието, те се добавят към вода, емулгатор и малко масло от розмарин, за да се придаде на сместа „тревист“ вкус. И воала: получаваме „масло“.

Маслото на бъдещето и възобновяемите източници

За да се убият два заека с един куршум, този процес би могъл да се захранва с въглерод, уловен от нашата атмосфера, и да се захранва с възобновяеми енергийни източници, така че човечеството в известен смисъл да може да се справи с проблема с изкопаемите горива. Амбициите на учените от Savor обаче надхвърлят границите на маслото.

Те смятат, че подобни процеси биха могли да се използват за революция в познатото ни селско стопанство. Това е разгледано в статия, озаглавена „Храна без земеделие“, публикувана миналата година в списание Nature Sustainability, чиито автори са няколко от изследователите на стартъпа, включително Александър.

„Не мисля, че ще стигнем до момента, в който ще произвеждаме цялата си храна по синтетичен начин, но ако успеем да направим пробив в нея, като синтезираме неща като тези иначе доста интензивни на парникови газове маслодайни култури като палмово масло и соя, бихме могли наистина да намалим количеството земя, от което се нуждаем за снабдяването си с храна“, казва пред New Scientist Стивън Дейвис от Станфордския университет и водещ автор на изследването.

Синтетично бъдеще

И в едно бъдеще, наподобяващо „Soylent Green“, изследователите предполагат също, че в условията на глобален недостиг на храна тези висококалорични синтезирани мазнини биха могли да ни помогнат.

„В случай на извънредна ситуация това би могло да изхрани цялата планета за много дълъг период от време“, казва Александър.

Може би е така. Но маслото на Savor ще трябва да преодолее препятствията, които тормозят други синтетични храни, като например лабораторно отглежданите меса, чието производство е изключително скъпо и трудно се продава на обществеността. Компанията обаче е категорична, че може да се конкурира с цената на истинското масло.

Каква обаче ще е цената, която може би ще се наложи да платим с нашето здраве? Дали синтетичните храни са храни изобщо? Безопасно ли е за хората да ги консумират? Тези и още много други въпроси стоят пред синтетичното бъдеще, настъпваща реалнос.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *