Планът на САЩ за Балканите остана на хартия

Световни Новини

Планът на САЩ за Балканите остана на хартия. С избора на новата администрация в САЩ се очакваха координирани действия с Европейския съюз. Които да стимулират процеса на европейска интеграция на страните от региона. Няколко месеца след избирането на Джо Байдън за президент на САЩ. Новата политика на САЩ по отношение на размразяването на процеса на разширяване на ЕС все още не може да бъде усетена и е все по-сигурно, че разпоредбите на т.нар. Споразумението от Вашингтон за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово ще остане само на хартия. Това по някакъв начин поставя под въпрос плана на САЩ за Западните Балкани. 

Ето защо балканската мисия тази седмица на помощник-държавния секретар на САЩ по европейските и евразийските въпроси Филип Рийкър също трябва да бъде интерпретирана в тази посока. Който изпрати индивидуални послания до тези, които пречат на демократичните промени в региона. От неговите изявления се вижда, че американските очаквания са насочени преди всичко към размразяване на преговорния процес на Македония и Албания с ЕС, за което той изпрати директни послания до България. Което затруднява процеса на европейска интеграция. Разбира се, част от интереса на САЩ е пълното прилагане на споразумението за нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово.
Крайният срок за сръбското посолство в Израел да се премести от Тел Авив в Йерусалим. Който беше предвиден във Вашингтонското споразумение, изтече на 1 юли.

Това противоречи на външната политика на Европейския съюз, който смята, че в този град не трябва да се откриват дипломатически мисии, докато не бъде разрешен продължилият десетилетия израелско-палестински конфликт. Споразумението за нормализиране на икономическите отношения между Сърбия и Косово през септември 2020 г. беше подписано между сръбския президент Александър Вучич и тогавашния премиер на Косово Абдула Хоти, посредничество от бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Подписаното от Косово споразумение съдържа и специална клауза, която предвижда взаимно признаване с Израел, докато Сърбия се ангажира да открие представителство в Йерусалим до 20 септември 2020 г. и да премести посолството в този град до 1 юли 2021 г.


Междувременно сръбският президент заяви, че страната му ще действа в съответствие с международното право, но и в съответствие с техните интереси.
– Тези интереси се промениха, след като Израел призна независимостта на Косово. В бъдеще ще вземаме решения, зачитащи приятелството с Израел, но също така и себе си – каза Вучич в началото на юли тази година.
Косово и Израел установиха дипломатически отношения на 1 февруари 2021 г., по примера на САЩ, посолството на Косово в Израел ще се намира в Йерусалим. Този ход не срещна одобрението на Сърбия, което оставя място за тяхното „оттегляне“ от споразумението от Вашингтон.


Даниел Сървър, американски професор и експерт по Западните Балкани, не очаква Сърбия да изпълни окончателната разпоредба на споразумението.
– Честно казано, не ми беше ясно дали Вуши се съгласи с преместването на посолството и изглеждаше много изненадан от подписването на споразумението. „Ясно е, че Косово получи признание от Израел. Но Сърбия не получи нищо“, каза Сървър пред Радио „Свободна Европа“.

Филип Айдус, доцент във Факултета по политически науки в Белград, казва, че неспазването на окончателната разпоредба на споразумението от Вашингтон може да има „само политически, но не и правни последици“. Според него този документ не е международно споразумение. А само писмо за намерение. Той не вярва, че администрацията на САЩ ще настоява за преместване на сръбското посолство в Израел.
Владан Живулович, председателят на Атлантическия съвет на Сърбия, в изявление за „Данас“ казва, че Сърбия е в комбинация „луз-луз“.


– Тъй като предишната администрация на САЩ не съществува. Ако е дала устни обещания на Белград, тези споразумения не са валидни. Известно е, че администрацията на Байдън е по-склонна към Косово. Американците са изключително прагматични и ще се опитат да се възползват от неспазването на споразумението от страна на Вашингтон, най-вероятно с натиск за признаване на Косово. „Ако той беше спазил споразумението, Сърбия щеше да се изправи пред ЕС“, каза Живулович.


От друга страна, правителството на Косово, водено от Албин Курти, се противопоставя на спазването на споразумението. Което се отнася до приемането на мини-шенгенската инициатива. Курти настоява за създаването на SEFTA, което би отменило споразумението CEFTA, което оставя Косово без равен статут с другите страни, подписали регионалното споразумение.
„Реакцията на Курти показва, че член 5 от Вашингтонското мини-шенгенско споразумение е необвързваща политическа декларация. Която Вучич е трябвало да използва, за да покрие други разпоредби, за да попречи на Косово да се присъедини към други международни организации,“ каза Деян Мирович, професор по международни Публично право в Юридическия факултет в Косовска Митровица.

Държавният департамент тази седмица изрази надежда, че Сърбия и Косово ще продължат да се придържат към споразумението от Вашингтон. Съобщи VOA. Ангажиментите ще бъдат от полза за гражданите на Сърбия и Косово, според отговора на Държавния департамент.


Не е постигнат напредък в диалога между Белград и Прищина, който се осъществява от Брюксел от март 2011 г. През април 2013 г. беше постигнато споразумение в Брюксел. Което включва създаването на общност от сръбски общини в Косово, но това до момента не е приложено. При последното възобновяване на диалога на 15 юни в Брюксел, Вучич и Курти се срещнаха за първи път. Но двете страни не се събраха по най-важните въпроси и една от тях е (не) признаването на Косово.

Вашият коментар