Държавите имат време до края на следващата година да гарантират, че ангажиментите за климата отговарят на ограничението на Парижкото споразумение за глобалното затопляне. Но кой ще провери дали обещанията им наистина отговарят?

Въпросът е толкова чувствителен, че засега отговорът е „самите държави“.

Докато нациите се съгласиха с глобална цел, насочена към избягване на най-катастрофалните въздействия от изменението на климата, емисиите на изкопаеми горива и други парникови газове продължават да се увеличават, когато трябва да намаляват.

И няма официална организация, натоварена със задачата да гарантира, че отделните нации са на път.

„Няма „полиция“ за проверка, това е слабост на процеса.“

Каза климатологът Корин льо Кере.

Близо 200 държави подписаха забележителната Парижка сделка през 2015 г. Те се ангажираха да спрат затоплянето с „много под“ два градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива. За предпочитане е да го ограничат до 1,5C.

Нациите призоваха всички правителства да гарантират, че плановете им за емисиите за това десетилетие са в съответствие с целите за температура в Париж.

Но всяка страна ефективно ще маркира собствената си домашна работа за климата. Процесът означава, че страните могат да вървят напред:

„С темпото, подходящо за тяхната политическа система.“

Каза Льо Кере.

Досега тя не е намалила емисиите почти достатъчно бързо.

Глобалното затопляне

На глобално ниво органът на COP 26 по изменението на климата изчислява, че плановете на страните за намаляване на емисиите до 2030 г. ще доведат до затопляне с опустошителни 2,7 C.

Отделен годишен анализ на Програмата на ООН за околната среда (UNEP) разглежда разликата между поетите ангажименти за климата и действителните намаления на емисиите на парникови газове.

Той включва особен фокус върху по-богатите нации от Г-20, отговорни за около 80 процента от емисиите.

„Не назоваваме имена , но посочваме членовете на Г-20, които определено не са на път.“

Например Австралия и Мексико, каза Ан Олхоф, един от авторите на доклада на UNEP.

Но отиването по-далеч би било „толкова политическо, че не виждам това да се случва в контекста на ООН, за да бъда съвсем честна“