Оказва се, че все пак на Луната има много кислород – но има уловка.
Атмосферата на Луната, която е почти вакуумна, не разполага с достатъчно кислород, за да поддържа човешкия живот. Горният слой от скалиста почва на луната е известен като „реголит“. Той вероятно съдържа достатъчно кислород за 8 милиарда души. С това количество, те биха могли да оцелеят за около 100 000 години.
Единственият проблем, разбира се е, че не можете да дишате камъни.
Това е мястото, където идва нова съвместна програма между Австралийската космическа агенция и НАСА. Подписана през октомври, сделката ще изпрати австралийски роувър до Луната чрез програмата на НАСА Артемис. Нейната цел е събиране на лунни скали и, както НАСА каза в съобщение за пресата „опит да се извлече кислород от лунния реголит. Резултатите имат потенциала да променят цивилизацията – защото ако лунните заселници могат да синтезират дишащ въздух на място, дългосрочната база на Луната ще стане много по-осъществима.
Извличането на кислород е сложен процес
„На Земята този процес обикновено се използва в промишлеността. Например за производство на алуминий“, пише учен. „Електрически ток се пропуска през течна форма на алуминиев оксид чрез електроди. По този начин алуминият се отделя от кислорода.
Кислородът съставлява около 45 процента от лунната почва, отбеляза ученият Грант. За да го извлече от другите елементи, с които е комбиниран като силиций, алуминий и магнезий, учените ще трябва да използват много енергия и промишлено оборудване, за да ги разделят.
Докато логистиката за извличане на кислород на лунната повърхност представлява „голямо предизвикателство“, Грант отбеляза, че Space Applications Services, белгийски стартъп, обяви планове да построи три реактора и да ги изпрати до Луната, за да създаде кислород чрез електролиза.
И това може да се случи скоро, ако всичко върви по план. Компанията заяви, че планира да изпрати своите експериментални реактори на Луната до 2025 г. в тандем с програмата на Европейската космическа агенция за използване на ресурси на място (ISRU).