Мечтаехме да имаме апартамент с две спални, затова дълго време спестявахме за нашето малко гнезденце. Искахме ние да имаме собствена спалня, а дъщеря ни да има истинска стая за принцеси.

След няколко години най-накрая постигнахме целта си. Жена ми каза, че котката трябва да е първата, която влиза в новия апартамент. Казват, че това е знамение. Трябваше да потърся котка, защото не исках да развалям настроението на жена ми.

На новото място започна да се случва нещо необяснимо. Беше адски трудно. През цялата нощ нещо се чукаше и дрънчеше. Първоначално само аз, а след това дъщеря ми спря да спи през нощта.

Един ден се събудих и някой беше изхвърлил всичките ми вещи от гардероба. От думите им става ясно, че жена ми и дъщеря ми не са го направили. Съпругата ми започна да плаче от неудовлетвореност и аз реших да се обадя на бившите си наемодатели и да поговоря с тях.

Четете всички блиц новини тук.

Оказа се, че в апартамента е живеела стара жена. Самотната стара дама, която почива там на място. Дали това не е бил нейният дух? Не вярвах в такива неща, но трябваше да го проверя по някакъв начин.

Казах ти, че имаме нужда от котка – възмути се жена ми.

Реших се, след като кристалната ваза сама падна от перваза на прозореца. Трябваше да намеря този полтъргайст. Знаех, че ако не реша проблема, ще трябва да продам апартамента и да се преместя отново.

Борба с дявола

Намерихме малко коте. По някаква причина изборът падна върху черен цвят. Очите ѝ бяха толкова красиви, че беше невъзможно да не се вгледаш отблизо. Дъщеря ми я кръсти Луиза. Щом влезе в апартамента, тя веднага се изви и изсъска. Мустакатият хищник обиколи всички ъгли на апартамента и после се насочи към гардероба. Точно там, откъдето бяха изпаднали нещата по-рано. Тя мяукаше и се почесваше трескаво с лапата си. След това се успокои, отиде до купичката с храна, хапна след свършената работа и легна да си почине.

В продължение на няколко дни котката не излизаше от стаята ни. Очевидно тази стая е принадлежала на покойната господарка. Често гледаше прозорците и се страхуваше да се приближи до перваза на прозореца. Един ден тя скочи върху него с такава сила, че первазът на прозореца се счупи. Веднага се вдигна ужасен вятър, а Луиза дращеше по прозореца и не искаше да се отдръпне. Когато той утихна, тя лежеше на пода, сякаш беше мъртва. Едва на следващия ден котката се премести във всекидневната.

Защита на къщата

Нашата Луиза не само прогони призрак, но и защити дома ни от лоши хора, които имаха лоши намерения. И изобщо не се шегувам!

Един ден при мен дойде един съсед. Той ми предложи да инвестирам в един много печеливш бизнес. Много пари бяха, затова се замислих. Тогава Луиза се приближи и ме ухапа по крака с всичка сила. Знаех, че това е знак. Отказах му, а по-късно разбрах, че се занимава с някакъв незаконен бизнес.

Скоро съседката от долния етаж започна да идва. Просто си търсеше повод да се отбие. Тя искаше сол или книга. Луиза й съскаше! Със съпругата ми разбрахме всичко веднага и спряхме да отваряме вратата.

Един ден котката започна да драска в близост до вратата. Отворих вратата, но там нямаше никой. Луиза избяга и направи локва точно на килима. Никога преди не съм я виждал да прави това.

Но когато жена ми вдигна килима, за да го изпере, видя под него пръст и игли за шиене.

Това е магия! Важното е да не го докосвате с ръце! – изкрещя жената.

Котката ни Луиза е екзорсист

Преди шест месеца дъщеря ни започна да се държи странно. По онова време тя беше на 15 години. Беше много привързана към Луиза, а после просто я гонеше всеки ден и не ѝ позволяваше да влиза в стаята. Тя започна да се държи грубо с жена ми и с мен. Промени в настроението, грубост, изблици на гняв без причина… Започнахме да подозираме, че нещо не е наред, защото Настя дори нарисува някакви странни картини и ги окачи из цялата стая. Отидохме при психолог, но нямаше резултат. И тогава майка ми го изрече:

В нея има демон. Нямате нужда от психолог, а от екзорсист!

И какво мислите вие? Тя беше права. Знаехме, че дори не е нужно да търсим екзорсист, защото имахме Луиза, затова започнахме да я пускаме в стаята на дъщеря ми все по-често, когато тя спеше.

Измъкни тази кучка оттук или ще я убия! – изкрещя дъщеря ми, докато говореше за любимата си котка.

Луиза обаче все пак се сгуши до нея и заспа, а на сутринта всички бяхме събудени от писъците на дъщеря ни. Котката активно я чешеше по гърдите и съскаше. Настя не можеше да я свали от себе си. После се успокои и започна да плаче. Едва тогава Луиза излезе от стаята.

Веднага след това Настя ни прегърна и каза:

Толкова много ми липсвахте!

Дори аз, мъжът, имах сълзи в очите си. Трябваше да отида за прясна риба, за да благодаря на Луизенка. Тя прогони цялото зло, което живееше в нашия апартамент. Истински котешки екзорсист! Сега не се страхуваме от нищо, защото сме добре защитени.