Прахът, който се носи около Международната космическа станция, е много по-лош от този във вашата къща или апартамент, а и концентрацията му е много по-висока. В ново проучване учени от Изследователския център „Глен“ на НАСА и Бирмингамския университет в Обединеното кралство установяват, че на МКС се намира специфична смес от прахови частици. Тя включва, наред с други неща, микропластмаси и съединения, които се съдържат в забавителите за горене и в строителната изолация.
Проучването, публикувано в списание Environmental Science and Technology Letters, разглежда специализираните въздушни филтри на космическата станция, за да види какво остава след тях при циркулацията на въздуха.
Четете всички блиц новини тук.
Изследователите откриват редица химикали, сред които полибромирани дифенилови етери (PBDE), органофосфатни естери (OPE) и перфлуороалкилни вещества (PFAS) – станалите известни „вечни химикали“. Въпреки че за някои от тези химикали, като например OPEs, вече е установено, че са потенциално токсични при високи нива, все още не е ясно какво въздействие оказват върху здравето на астронавтите, ако има такова. Но като се има предвид концентрацията им, си струва да се проучи.
„Нашите открития имат значение за бъдещите космически станции и местообитания, където може да е възможно да се изключат много източници на замърсяване чрез внимателен избор на материали в ранните етапи на проектиране и изграждане“.
Това казва в изявление съавторът Стюарт Харад, професор по химия на околната среда в Университета в Бирмингам.
Космически прах и земните домове
За да бъдем честни, прахът, който дишаме в нашите земни домакинства, също често е доста гаден, а много от гореспоменатите химикали съвсем не са рядкост на земната повърхност. Изследователите предполагат, че разликата между праха, който дишаме в домакинствата си, и този от космическата станция, е въпрос на концентрация и филтрация. Макар че въздухът на МКС „постоянно се рециркулира“ осем до десет пъти на час с помощта на специализираната му филтрираща система, както се отбелязва в изявлението, филтрите му най-общо казано са предназначени да изчистват въглеродния диоксид и други замърсители.
Колко от тези химикали обаче също се филтрират, е въпрос на догадки. Нещо по-лошо: високите нива на йонизираща радиация, през които преминава космическата станция, могат да ускорят процеса на стареене на пластмасите на борда, което ги кара да се разграждат по-бързо и да се превръщат в микро- или нанопластмаси, „които се пренасят във въздуха в условията на микрогравитация“.
„Това може да доведе до концентрация и относително изобилие на [потенциално вредни химикали] в праха от МКС, които да се различават значително от тези в праха от наземна закрита микросреда“, се добавя в съобщението.
Сега изследователите се надяват, че техните изследвания могат да помогнат на учените при проектирането на бъдещи космически местообитания и да направят по-разумен избор на материали, за да могат астронавтите да дишат по-лесно.