Учен, който работи по мисията на НАСА „Вояджър“ повече от половин век сега казва, че сондите са в много голяма опасност. Алън Къмингс е помогнал да се извърви целият път на емблематичните космически апарати до междузвездното пространство. Той е физикът по космически лъчи в НАСА и Лабораторията за реактивно движение в Калтех, който е участвал в мисиите на сондите от самото начало. Ученият обяснява, че сега, когато космическите апарати „Вояджър 1“ и „Вояджър 2“ са напуснали защитния балон на Слънцето, те са в по-голяма опасност от всякога.

Всички последни новини четете тук.

Миналият месец НАСА изпита огромно облекчение, когато „Вояджър 1“ възстанови връзката си със Земята след невероятните пет месеца без комуникация. За да се случи това, беше необходима херкулесова инженерна изобретателност и, както отбелязва Къмингс, учените все още не са сигурни какъв точно е бил проблемът.

„Не знаем всичко“, казва ученият. „Но смятам, че галактическите космически лъчи са виновни тук за повечето от тези проблеми. “

Въпреки че петмесечният период на затишие на „Вояджър 1“ беше необичайно дълъг, това далеч не беше първият случай, в който сондата или нейната сестра – които се намират съответно на около 15 и 20 милиарда мили от Земята – се сблъскват с проблеми.

Космически лъчи

През 2010 г. „Вояджър 2“ започна да предава небивалици към Земята. Учените все още не знаят какво точно се е случило, но Къмингс подозира, че виновни за това отново са космическите лъчи, защото, както обяснява той, „галактиката е пронизана“ от тях.

Освен че не се знае окончателно дали космическите лъчи са виновни за бедите, които преживяват „Вояджър“ и сондата на НАСА „Нови хоризонти“, докато напускат Слънчевата система, учените не са напълно сигурни и какво причинява тези безмилостни, свръхбързи лъчи. Преобладаващата теория е, че те са причинени от експлозията на звезди, известни като свръхнови, които зареждат частици и ги изстрелват във всички посоки.

Шокът от свръхнова е толкова силен, че частиците се лишават от обвивките си и се разпръскват в пространството само като ядра – поне според теорията. Каквото и да се случва с тях обаче, Къмингс казва, че едно нещо е сигурно: „Ние избягваме куршуми там“.