В Италия създадоха летящ робот, тъй като „придвижването от точка А до точка Б се превърна в голямо предизвикателство“. Даниеле Пучи е ръководител на лабораторията за изкуствен и механичен интелект в Италианския технологичен институт. Той предприе дръзката стъпка да закачи напълно функционална реактивна раница, върху гърба на синтетичния хуманоиден робот „iRonCub“. Целта е евентуално Пучи да го изстреля в небето.

Eкипът на Пучи вярва, че такива роботи един ден могат да реагират първи на около 300 природни бедствия. Счита се, че природните бедствия убиват около 90 000 души по целия свят годишно.

Четете всички последни новини свързани с наука тук – Новините ЕЮ.

Хуманоидните роботи имат предимство когато става въпрос за реакция при бедствия, защото могат по-лесно да манипулират света, който вече е проектиран за човешка употреба. Въпреки това, когато се случи природно бедствие, голяма част от тази ориентирана към човека инфраструктура може да се разруши или по друг начин да стане непроходима. Това отрича много от първоначалните предимства на хуманоидния робот. Но чрез комбиниране на хуманоиден дизайн с възможността за полет, екипът на Пучи може да използва най-добрите аспекти на двете технологии.

Новият летящ робот може да помогне за разработката на екзоскелети

„Въздушната хуманоидна роботика обединява въздушната манипулация и хуманоидната роботика. По този начин въздушните хуманоидни роботи преодоляват нуждата от наземно движение. Въздушните хуманоидни роботи могат да летят, както и да транспортират обекти. По този начин те предлагат енергийно ефективни решения за транспортиране на полезен товар и манипулиране на обекти“, пише екипът на IIT.

„Въздушната хуманоидна роботика разширява въздушната манипулация до по-стабилно и енергийно ефективно ниво. Тези роботи не могат да се движат чрез контактни сили с околната среда. Те често се борят с летене във ветровита среда, докато манипулират обект. Това изисква прецизен контрол на позицията за изпълнение на задачите за манипулация. Така че допълнителната ръка на летящ хуманоиден робот би могла установи точка на контакт между робота и околната среда, като по този начин прави контрола на позицията на робота по-опростен и по-добър.“

„Наистина вярвам, че въздушната хуманоидна роботика може да се използва като тестово поле за летящи екзоскелети за човешки същества“, продължи той. „Последната успешна история на Ричард Браунинг показва инженерната осъществимост на тези футуристични екзоскелети. Пътят пред нас обаче все още е дълго и можем да използваме летящи хуманоидни роботи, за да забързаме това пътуване и да избегнем много тестове върху хора.“